Градините в с. Ивайло

Спас Добрев: Във фермерството най-ценна е наследствеността

От 10 до 800 декара – как производителят на плодове и зеленчуци от с. Ивайло развива стопанството си в партньорство с BILLA Градини

В село Ивайло край Пазарджик земеделието се измерва не само в декари, реколта и дълги работни дни, а и в постоянство, знания и желание да оставиш нещо след себе си. За повече от десетилетие партньорството с BILLA Градини се превръща във важна част от развитието на едно стопанство, което днес се простира върху 800 декара и отглежда разнообразие от сезонни плодове и зеленчуци.

В интервюто си Спас Добрев разказва за пътя от първите 10 декара до днешния мащаб, за предизвикателствата пред съвременното земеделие и за уроците, които е научил по пътя.

-  Разкажете ни за себе си и вашата ферма, какво ви вдъхнови да се занимавате със земеделие?

За родителите ми земеделието винаги е било източник на допълнителен доход. Отглеждахме пипер, домати, които продавахме по тържищата, а след 2006 г. заработихме активно и с BILLA. Разликата от детството ми до момента е в мащаба. От 10 декара обработваемата земя нарасна на 800 и се обгрижва от 25 души на ежедневна база. Работният ден през по-голямата част от годината е по 12-14 часа, а в акционни седмици – и по 20.

-  Каква е историята зад името ви?

Кръстен съм на дядо ми. Той – на своя дядо. И така през поколение част от мъжете в рода ни са с три еднакви имена. Спас идва от „спасител“. Семейството ми го обвързва със силата на духа и желанието да дадеш помощ и закрила. 

-  Как изглежда един ваш работен ден? Кои са най-важните моменти през сезона?

В повечето случаи тръгвам от полето и организирам работниците – едните сортират реколтата към склад за пакетаж и преработка, другите се насочват към наторяване, поливане и пръскане. На обяд прибираме готовата продукция, складът се почиства, а в късен следобед се товарят камионите и започва планирането на следващия ден.

-  Какви принципи следвате, когато отглеждате продукцията си? С какво никога не бихте направили компромис?

С качеството.  Там никога не бих спрял да инвестирам. Ако не инвестираш достатъчно в качествени  торове и в грижата за земята на финала няма да получиш нищо.

-  Кое е най-голямото предизвикателство в работата ви днес?

Освен екстремните климатични условия през последните пет години, това със сигурност е намирането на работна ръка. И тук не става въпрос за ниво на заплащане, а за кадри. Изключително лесно е да правиш бизнес, в който си зависим само от себе си, но развитието на стопанство с 15 артикула иска екип. А сформирането му често се оказва задача с повишена трудност.

-  Кой момент ви носи най-голямо удовлетворение?

Когато полето ми е добре, и аз съм добре. Моите 800 декара са разпръснати на различни места, но когато ги обиколя и видя, че няма болни култури, изпитвам удоволствие.

Другият момент е когато децата ми звъннат в 8 сутринта и ми кажат „Ела да ни водиш към полето“. От 4-годишни имат любопитство към машините в стопанството, непрекъснато се возят в бус, трактор, камион. Интересуват се от процесите. Работата със земята е къртовска и ако сами не си изберат този път, аз никога не бих ги подтикнал към земеделието.

Разбира се, удоволствието за един фермер е реализацията на стоката. Тя е създадена, за да се продаде. Обичам и онзи момент на душевен мир в края на деня, в който вече съм разпределил  задачите за следващия ден и мога да отдъхна.